В случаен град, на случайна улица, в една дъждовна вечер, в която дали капките дъжд или потопената ми в мъка душа оставят мокри вадички по страните на лицето ми не зная, случаен поглед встрани ме среща като челен удар с рекламен плакат. На него - силует на жена, облечена в бял панталон и черна блуза, на гърдите ѝ лежат няколко наниза перли, в косите ѝ - бели камелии върху бяла пандела, тялото, изпънато като струна, в балетна поза на пръсти с изящно протегната лява ръка напред, и един слоган: “Come Un Respiro”. “Като дъх”. 

Познавам силуета. И двете имена, изписани върху анонса. Нещо трепва под лъжичката. Тъгата, моята скъпа дружка, която ме топли в хладната вечер, увила се около шията ми като пухкава лисича кожа, започва да ме души някак, стяга ме, тежи ми. Досажда ми. Вече зная, не искам да вечерям с нея. Тя ме поглежда изпод вежди, разбира, че ме е изгубила за днес, изсулва се леко, по гръба ми надолу, обидена. Просва се на мокрия тротоар в опит да ме впечатли, но аз съм полетяла вече към дома. След малко ще съм гримирана, соанирана, облечена в черна вечерна дълга рокля. Отивам в операта! 

“Come Un Respiro”, “Като дъх”, точно такъв е танцът на Светлана Захарова – изящен, ефирен, филигранен, флуиден, лек, неземен. Примабалерината на Болшой театър и Etoile в Teatro alla Scala, е неповторима в представлението, създадено специално за нея. В него тази изключителна актриса пресъздава образа на легендата Коко Шанел, историята на житейското пътуване на жената, завинаги преобърнала света на модата на 20. век, извървяла нелекия път от неизвестна провинциална певица в кабаре до основател на една от най-влиятелните модни къщи преди повече от 100г. 

Ролята приляга на Захарова като втора кожа. Сляла се е с героинята си напълно. Гледам в захлас любимата ми балерина. Световна звезда, плод на руската традиция в балета, за която може да се говори само в превъзходна форма - класна, ненадмината. Класически балет в първата част на спектакъла върху творби на Хендел - бароковата музика сякаш се лее от тялото на балерината. Втората част е експлозия на страст, синкопирани, експресивни ритми, нерв, огън, стремление, плам. Една непоколебима завоевателка на света, сама създала себе си - силна и несравнима, неотразима, неповторима, в модерен прочит на балетното изкуство. Миговете - божествен елексир, носят блаженство, наслада, топлят дълго, вдъхновяват, учат на красота. 

Балетът е най-елегантният от всички танци. Той е елитна форма на танц с точни, плавни акробатични движения, с неповторима грация на всяко движение. Танцът ‘enpointe’ или на върховете на пръстите на краката е може би връхната точка на всеки балет. Красота и изящност, изведени на най-високо ниво. 

Шанел и балет?

Да! Срещата ѝ с това изкуство ще оформи Коко като визионер, новатор, революционер. Ще я направи Шанел. 

Страстното почитане на Терпсихора, музата на танца у Шанел събужда Сергей Дягилев, творчески импресарио от прочутия Ballet Russes. Срещата им ще изиграе фатална роля в личния и творческия път на Коко.

Той с вдъхновение и жар разказва на новата си позната за амбициозния си балетен проект „Пролетно тайнство“ (музика на Игор Стравински) и за усилията си да намери финансови поддръжници за него. Впечатлена силно, Шанел предприема първия си патронаж, правейки анонимен подарък на Дягилев (за който се твърди, че е 300 000 франка), с една уговорка - подробности за нейното участие да не се разкриват. Дягилев е невероятна творческа сила по това време, който работи с най-великите музиканти, хореографи и художници, сред които Мусоргски, Прокофиев, Римски-Корсаков, Дебюси,  Сати, Равел, Брак, Де Кирико, Матис, Пикасо, Утрило, Кокто. В този творчески кошер от гении Коко се чувства у дома си. Тя застава непоколебимо на сцената с модата и танца, две изкуства, базирани на движението и ефимерното. Така са ражда плодоносно партньорство между двама души със сродни идеи и една пламенна лична връзка, която ще продължи до кончината на Сергей Дягилев. 

Изработването на костюмите за балета “Le Train bleu” (“Синият влак”) е повратният момент в светогледа на Коко, който променя концепцията ѝ за женския гардероб и става неин естетически център. Шанел е вдъхновена от танца като движение и метафора на свободата, като език и израз на красотата. Тя създава съвременни костюми, които изпреварват времето си десетилетия. Винаги наблюдателната Шанел забелязва по време на последните репетиции, че макар и меки и удобни, нейните костюми ограничават движенията. За пълна симбиоза между тялото и плата, тя ги преработва директно върху самите танцьори. В официалния свят на балета тези новаторски костюми са революция. Шанел чува ехото на модата, която иска да предложи на жените: освободено тяло с овладени движенията си, нова артикулация на женствеността. "Винаги премахвайте, винаги отнемайте. Никога не добавяйте нищо... Нищо не е по-красиво от свободата на тялото...", каза тя. Философията „по-малкото е повече“ ще определи занапред същината на къщата на Chanel. Този балет е уникално преживяване за Шанел. Той ѝ позволява да предложи самата квинтесенция на своето изкуство. Костюмите за оригиналния балет са с невероятна модерност, приети са с голям интерес. 

Карл Лагерфелд, който три десетилетия бе начело на модна къща Шанел продължава традицията на гранддамата на модата и работи върху множество проекти в Парижката опера. И до днес Chanel е един от патроните на Комеди Франсез. 

В изкуството няма бариери, то е универсален език за изразяване и общуване.

Както създаването, така и гледането на изкуство са важни. Освен удоволствието от преживяното, то носи положителен принос за психическото и емоционалното ни здраве. 

Не искам магията да свършва. Седя още дълго след като завесите са пуснати и аплаузите са затихнали, потънала в стола си. Чуден свят е светът на балета. 

Трябва ли да има танц в живота ни?  

Има една култова сцена в “Зорба Гърка” в романа на Никос Казандзакис, пресъздадена гениално на големия екран от Антъни Куин. Когато целият ти свят се срути, единствената утеха е танцът. И той танцува най-страстното сиртаки върху пясъка сред останките на току-що срутения проект на живота му. 

Танцът е скритият език на душата. С него изразяваме себе си, когато думите не достигат. Радостта, която идва с танца ни помага да преодолеем скръб, нещастие, тревожност, да изразим радост, веселие. 

Нещо повече, той е просто преводач за нашите сърца. Има преки пътища към щастието и танцът е един от тях. Губим се в удоволствие и наслада. 

Танцът ни свързва със света по много универсални и лични начини. Задълбочава разбирането ни за другите и за себе си. Той ни кара да се чувстваме щастливи. Когато танцуваме, всичките ни притеснения изчезват. Дава ни усещане за безметежност. 

Танцът ни помага да се свържем с вътрешното си аз. Осигурява ни душевен мир и събужда съзнанието за нашата вътрешна красота. Помага за развитието на самочувствие. Той ни кара да се чувстваме по-енергични и ентусиазирани. Провокира мозъка да учи нещата по-бързо, така че способността ни да схващаме нови неща се увеличава, да раздвижи основното въображение в нас.

Как да танцуваме?

• Запомнете - няма стандарт, танцът не трябва да бъде перфектен, докато сърцето ти е щастливо можеш да танцуваш. 

• Танцът е за всеки и всички - от балетист до чичо, танцуващ на сватба. 

• Важно е да знаем, че когато се освободим от себе си в танца, тогава наистина се забавляваме. Винаги танцувайте така, че тялото да се движи свободно в ритъма на музиката.

Защо танцът има значение? 

В последно време, ако сте обърнали внимание, има доста реклами в социалните мрежи, които ни агитират да танцуваме за перфектна форма. Фитнес салоните губят все повече своите последователи. Новото е… добре забравеното старо - танцуването. Това е движение, което е с нас откакто свят светува. Няма самоцелно напрягане на мускули и серии от повторения на скучни анонимни упражнения. Всичко следва естествен ритъм, отразява индивидуалност, има характер, върви с нашето настроение, носи различно удовлетворение. 

Танците могат да подобрят нашия тонус, сила, издръжливост. 

Най-важното е, че танцът ни носи щастие и ни помага да се отпуснем и да си починем от монотонността на живота. 

Изкуството е доказано средство за намаляване на стреса и благополучие. Има безброй изследвания за физическите и психическите ползи от правенето на изкуство и ползите от гледането на произведения на изкуството. То е важно, защото прави обществото ни по-добро място.  

Огледайте се за културен афиш около вас. Обещавам ви забава и и красиви преживявания.

*цитат от Ивайло Дамянов