“Като няма хляб, да ядат бриоши” е крилатата фраза на френската кралица Мария Антоанета, която има историческата орис да се възкачи на престола на 16 годишна възраст като съпруга на крал Луи XVI, да води живот в ексцесивно разточителство, компенсиращо откритата омраза на френския кралски двор, заради чуждоземния ѝ произход (тя е едно от 15-те деца на австрийската кралица Мария Тереза), с екстравагантен, помпозен и прескъп лайфстайл, който отваря огромна дупка от дефицит в бюджета на Франция, за да приключи земния си път на 37 годишна възраст по един също необикновен, особено жесток начин, което някак ѝ приляга, въпреки бруталността - тя бива гилотинирана от “децата на Френската революция” – якобинците - като предател и красивата ѝ глава се търкулва в историческите анали като последната кралица на Франция. Това слага началото на края на аристокрацията. Оттогава, до ден днешен продължава “заника” на тази социална класа. Във Франция, която е република, аристокрация официално няма. Но корените са живи и дават плод.

Критериите, нормите, поведенческите модели днес са се променили много, новите пари завладяват все по-широка територия в най-горния социален слой. Хората с благородно потекло бранят своята територия като създават свои кодове и знаци, по които да се разпознават и отделят от останалите. Маниерите на аристократите са различни, предават се от поколение на поколение в затворени социални пространства, далеко от шума на плебса, в замъци и имения, извън големите градове, без необходимост от афиширане и показност.

Колкото и да са размити правилата днес, интересно е да се знаят някои базови норми, а може би и да се прилагат. Защо не? Житейските ни пътища ни водят по непредсказуеми траектории, никое знание не е в повече.

Не е лесно да си аристократ. “Благородството задължава”. Съблюдаването на определени норми се следва религиозно, като например преобличане за вечеря, подбор на компания, теми за разговор за вечеря, маниерите на маса и много други кодирани за външни на средата елементи, така щото да останат извън обсега на външни на средата богаташи. 

Онези безкрайни увещания „свали лактите от масата“ може да са изглеждали като ужасно досадни в детството, но те всъщност подготвят сцената за добри правила на етикета и добри маниери като възрастен – а то е много повече от това просто да знаете коя вилица да вземете или как да подредите масата за вечеря. 
Въпреки че може да мислите, че това, което се случва насаме в домашна среда няма толкова голямо значение, колкото публично, вашите навици дават пример за следване от другите, особено ако имате деца, които попиват и подражават на това, което виждат всеки ден. Правилата са същите навсякъде. Хартиени салфетки и пластмасови прибори се използват и държат по същия начин, както ленени кърпи и сребърни прибори.

Храненето с други хора изпълнява една много важна функция, служи за социализиране.
Има причина вторите интервюта за работа да се провеждат рутинно по време на хранене. Head hunter-ът иска да наблюдава социалните умения на кандидата и да определи дали има способността да се държи подходящо пред най-важните си клиенти, партньори. Начинът, по който се държим на масата, е подобен на това как се държим в живота. Отделянето на време за фина настройка на тези умения е знак за някой, който иска да се отличи и в други области.

Къде да научим добри маниери на масата, освен при най-изисканите.

Да надникнем в трапезарията у някоя благородническа френска фамилия от времето, когато французите се учат на маниери. Големите кулинарни промени в кухнята на Франция като цяло са свързани с пристигането на Катерина Медичи, внучка на Лоренцо Великолепни, която бива омъжена за Анри II по политически съображения. От нея, освен парфюма, французите вече знаят какво е вилица, храната се сервира последователно, има меню, приборите са подредени по опеределен, строго съблюдаван ред, десертът се сервира накрая. Презряната дъщеря на търговец донася като сватбен подарък на мъжа си италиански готвачи от Флоренция, тогава безусловен център на изискана и класна кулинария, отваря вратите за билките като подправки за гозби, представя пастата като новост и ред други неща, за да започне кардинална промяна и надграждане, докато френската кухня се превърне в синоним на най-фин и деликатен вкус. Новите културни добавки към традиционните местни рецепти наистина се превръщат в модел през 17-ти век, до голяма степен заради магнетизма на Луи XIV и Версай.

Вие сте дама, половин ден сте обличали тоалета за вечерта, корсетът ви стяга до невъзможност да дишате, въшките под перуката ви влудяват, а не върви да се чешете с пръчицата пред всички. Единственият начин е да отидете до място за усамотение. Но не може просто да станете от масата. Има си заклинателни думи, които произнасяте, за да подготвите аудиторията за предстоящото действие.
“Ще отида да си напудря носа” е фразата, която произнасяте достатъчно силно, за да чуят кавалерите на масата, да оставят приборите и чашите и да станат на крака, за да ви изпратят. Красиво, нали? Когато се връщате на масата, първият кавалер, който ви види, ще даде тон на вълната от мъже, които се изправят, докато ви поднасят стола да седнете отново.

Разговорите на маса са леки, с теми, в които могат да се включат максимален брой участници във вечерята. Политика, религия, здраве са теми табу. Елегантното клюкарстване е винаги на мода, без да издава завист и недобронамереност.

Приборите се ползват отвън навътре, а малките прибори пред чинията са за десерт. Стриди, охлюви, омари имат специално предназначени, специфични щипки, вилици, шила, ако не знаете как се ползват, изчаквате докато другите започнат да боравят с тях.

Салфетката е първото нещо, което докосваме, когато сядаме.
Да отделим малко внимание на тези атрибути от колосан плат. Те са сгънати обикновено на три ката. Разгъват се най-напред по дължина с леко изтърсване, сякаш е най-привично ежедневно действие. Ако разгънете цялата кърпа и я прострете върху скута си, Бай Ганьо ще бъде напълно удовлетворен. Ако обаче ще сме хора на етикета, ще отгърнем веднъж салфетката. Двойната част остава откъм скута със сгъвката отдолу. Когато имаме необходимост да се почистим, повдигаме и разгъваме пред устата си последната третина от кърпата, избърсваме се с вътрешната ѝ страна и отново сгъваме преди да поставим на скута си. Така не рискуваме да изцапаме дрехите си. Ако трябва да напуснем масата, поставяме салфетката си на стола, а не на масата. Това сигнализира, че ще се върнем и не сме приключили с храната си. 

Започваме да се храним, след като всички се настанят. Кавалерът от лявата страна на дамата помага и кавалерства.

Държим чашите за вино за столчето, а чашите за вода за дъното (не за ръба). И ако искате напълно да пропуснете алкохола, просто поставете ръката си върху чашата си, когато се предлага вино. И без сърбане, моля, бая ти Ганя е „аут ъв дейт“.

Ако не познаваме хората, които седят около нас, представяме се. Вечерята е нещо повече от храна. Докато се храним, разговаряме с другите гости. Ако искаме да кажем нещо, преглъщаме хапката най-напред. Същото важи и за пиенето: отпиваме на малки глътки напитката си.

Когато приключим с храненето оставяме чиниите си в същата позиция, не ги преместваме настрани и не ги подреждаме. Позиционираме вилицата и ножа по диагонал в чинията, един до друг на 4:00 на циферблата на часовника. Това означава за обслужващия персонал, че сме приключили.

И за финал:

Не дъвчете с отворена уста, не мляскайте, колкото и да е вкусно, има си възклицания за показване на удовлетворение от вкуса, например българското “yummy”.

Режете една малка хапка храна наведнъж.

Хлябът се чупи на малки парчета, не се боде, не се отхапва.

Лъжицата за супа се движи отвътре навън, така последната капка пада в чинията, не върху дрехата.

Виното. Винаги е учтиво да изчакате, докато всички чаши се напълнят. 

Или пиете течности, или дъвчете. Придържайте се към едно действие.

Когато ядете риба, не я режете. Вместо това използвайте нож, за да отделите месото от костите.
Не трябва да загребвате храната с вилица. С помощта на ножа сложете хапката върху вилицата.
Да освежите червилото на масата без огледало е сложно, затова по-добре всичко, свързано с разкрасяване – ресане, гримиране и пр. да се извърши в тоалетната. Тип: дали е време за малки корекции можете да контролирате, като се огледате дискретно в ножа.
Силата на гласа ви на масата не бива да излиза извън периметъра ѝ. Смехът също, дори ако бившият ви е наблизо и трябва да разбере колко сте щастливи и без него.
Когато се храним не се облягаме на стола, а сме наведени над чинията.
Ако нещо сбъркате в протокола или злополучно вашият чери домат изпръска някого, извинявате се веднъж и приключвате тази тема завинаги.
За килограми и диети не се говори на вечеря.
Кашляйте и кихайте в лявото си рамо, покривайки устата си с лявата си ръка, свита в юмрук. 

Използвайте лявата си ръка, за да запазите дясната си свободна и чиста за сбогуване.