Щастливи сега, тук! 

Сурия е богът на слънцето. Него честваме на Нова година. Носи светлина и радост, новост и различност. Залива света с добра енергия. Сетивата се отварят, огрени от неговата сила. Празник, зареден с най-голяма позитивна енергия. Очакваме го с огромни вълнение и трепет, очакваме го с интерес, да открехне прозир към нова годишна житейска страница. Красотата му е в белотата, в чистотата, в започването. Така чакани са новогодишните празници. Свързваме ги със самоанализ, оценка, самокритика, пречистване, празнуване. 

Ако перефразирам известната поговорка - чакаме цяла година, за да разсъждаваме върху изминалите събития, за да направим екшън план за следващата година. Иска ни се да коригираме занапред нещата, които не харесваме от предходната година. Затова полагаме нова клетва по благоприятния повод на Нова година и пълен напред, ще се включим в следващата година, заредени с желание за промяна, енергия и добри намерения. 

Докато се отърсим от новогодишните наздравици с искрящо шампанско и дългата върволица от имени дни с домашно приготвена ракия и кисело зеле, което вече не е презрян селяшки продукт със зловонна миризма, ми пък е станало модно като същинско кимчи със същия лют червен пипер, но вече научно обоснован боец за нашето здраве, или пък, за по-заможните ни събратя се е отворило топло и скучно гнездо за пребиваване на Малдивите, януари мина. Стартирахме ли изпълнението на директивите, които сами си зададохме? Спрях ли цигарите? Е, точно по празниците ли? Отслабнах ли? Как да стане с това свинско и винско? Обадих ли се на нашите, да им кажа само, че ги обичам? Ами, те са в друга часова зона. Започнах ли курсове по английски? Ми как да започна, мис Уилма е още във ваканция? Винаги има извинителна причина да разсрочим, отложим с чистата съвест, че нещо сме свършили. Декларации, обети, дадени към самите себе си, всяка година се повтаря целият сценарий. Дори не помним какво сме се зарекли да направим две години назад. 

От два месеца тече времето на твърдите ни решения за тази година да коригираме “грешките”, от минало време. Как да стане това? Дали е възможно? От опит зная, че характерът определя съдбата ни. На поговорката “Човек се учи от грешките си” отвръщам с “човек прави все едни и същи грешки цял живот”. И има ли неправилни решения? Кой определя кое е грешно? Будистите проповядват, че грешки няма, наричат го път. Той върви само в една посока, напред, и няма огледало за обратно виждане. Тогава за какво са нужни ретроспекция, изводи, поуки и корекции житейски, с които да се захванем, както всички гуру така горещо ни препоръчват? Защото, знаем ли какъв щеше да е ефекта от действията ни, ако бяхме хванали по други пътища? Няма отговор на този въпрос. 

Новата година на западната цивилизация се е празнувала още във Вавилон преди 4000 години. Тогава е била на 21-ви март. Замисляли ли сте се защо по целия свят, във всяка култура, във всяко общество има няколко дни в годината за празнуване? Нещо като къшей хляб милостиня, компенсация, дадена ни, за да не се чувстваме напълно изгубени в битие, в тъга и безнадеждност. Малки трохички надежда, че има шанс да подредим най-после собствените си съдбини със самокритично и  “безпристрастно” оценяване на събитията и да направим сделка със съдбата занапред. Звучи вдъхновяващо. 

Истинският празник не може да бъде според никакъв календар. Той идва от самия живот. Не е ли странно, цяла година да си потиснат, нещастен и на първи януари изведнъж да излезеш от блатото, да честваш танцувайки. Или мизерията е фалшива, или празникът е фалшив, и двете не могат да бъдат истински. И след като той отмине? Отново да се върнем в малката си черупка на тъмното безпокойство? Не, не желая това. С годините силата на големия празник за мен започна да излинява, не ме фиксира фатално върху себе си, суматохата на бурните чествания все повече ме уморява с екзалтацията около тях, нужно ми е по-голямо лично пространство, отделям все по-малко място на специалните дни, предназначени за всеобщо честване. Повече съм склонна да се обръщам навътре към себе си. Не робувам на стандарти, не искам да вляза в поведенчески калъпи, предпочитам живот, скроен по моята мярка. 

При необичайни събития преди години, пропадайки в една дълбока бездна, с челен удар се сблъсках с въпроса: Това ли беше, дойде ли краят? В миг се сгромолясаха амбиции, проекти, егото се скъта’ някъде, изчезна без следа. В критична ситуация разбираш, че всуе са усилия и напъни да запълниш формат, да бъдеш клише на социалния статус на успяла бизнес дама, да отговориш на някакви обществени очаквания за образа, защото това за никого няма значение. Хората биха били отчаяни, ако знаеха колко малко значение имат за останалите. 

Внезапно осъзнах, че съм влюбена в живота, проумях, че трябва да овладея умението да чествам този даден ми за кратко дар всеки миг. Защото никой не ми е обещал утрешния ден. Когато сутрин подготвям тоалет за излизане, винаги си задавам въпроса - това ли бих облякла, ако днес е последния ми ден? Научих се да не отлагам. Екшън. Не чакам нова година, за си обещая, че нещо ще свърша, просто го правя на момента. Толкова много неща още искам да преживея, да опитам, да открия, да науча. Както казват - когато губиш нещо, не знаеш какво печелиш. Живот само в сегашно време. Наслаждавам  се на простия факт, че живея и че това достатъчно, за да съм напълно щастлива. Започнах изкачването на една висока стълба: от суетата към себепознанието. Осъзнах, че да те има на света е големият празник, празник на светлината през цялата година. Само тогава можеш да израстнеш, да разбереш, да станеш осъзната личност.

Да съм благодарна, че щастието да ме има е в основата на всичко, което правя - наниз от мигове на осъзната радост. 

Нито минало свършено време, което ме приковава към отминало мое състояние, друго мое аз, нито планове за бъдещето, които рушат сегашното ми аз, парализират го в очаквателна поза, имат отношение към това, което съм сега. Всяка сутрин носи новост за мен, у мен, в мен. Промяна и различност. Приветствам новия ден. Няма значение какво бе вчера. Днес и сега е моето време. 

Отказах се да подготвям новогодишни декларации, не пиша програми за развитие за бъдещето. От личен опит вече зная, че животът това, което ти се случва, докато си правиш други планове. С малкото мъдрост, която опитът ми е дал, вземам само едно твърдо решение, с което започвам всяка следващата година: никога да не правя никакви обещания, защото всички те са ограничения за бъдеще, лишават от свобода. Решавам ли днес какво ще се случи напред, унищожила съм го. Искам утрешния ден да има собствено битие. Да дойде по свой начин! Нека носи  подаръци, изненади. Неочакваните събития ни поддържат в кондиция, дават сол на живота.  

Човек живее миг след миг – Тук и Сега! И този момент е всичко, което притежава. От него възниква следващият момент. Той съдържа вечността по толкова много начини. 

Когато рано сутринта птиците извиват трели, цветята отварят листенцата си и капката роса блести като една голяма перла върху фин стрък зелена трева; когато безчет нюанси на цветове се разпръскват по целия хоризонт в посрещането на новия ден - всички те са посланици на съществуването. Виждам, чувам,  вкусвам, преживявам, изключително благодарна, щастлива съм. Има хармония, спокойствие, свобода.

Може да съм тук, може и да не съм тук, няма значение. Това наранява егото. То иска да съм незаменима за съществуването, иска да съм важна за света. Да го смиря е постижение, което си е много работа, усилна и непрестанна. Само, когато то се смали, идва истинското удовлетворение. 

През 2025 г. китайската Нова година - Чун Дзи се отбелязва на 29 януари. Празникът се чества в Китай - по лунния календар, според който годината започва на второто новолуние след зимното слънцестоене. Една легенда разказва, в древността Буда поканил всички животни при себе си, за да отпразнуват Чун Дзи. Дванадесет животни дошли на празника и Буда кръстил по една година на всяко от животните, които го почели. След това Буда нарекъл всеки човек, роден в годината на определено животно, да притежава някои от чертите на неговия характер. Най-древната нация на света е мъдра и вероятно има опита и знанията кога и как да отбелязва празниците. Космическата енергия е определящата база за честването. Затова и празникът не е фиксиран, а варира. 

За всички, които нещо са пропуснали да се врекат на новата година, това е шансът да компенсират пропуск и внесат планове и твърди решения за светлото бъдеще, според този небесен календар. Какво ще се случи? Ще поговорим отново по темата догодина по същото време. Успех в начинанията. 

Не забравяйте да бъдете щастливи сега, тук! 

Честита Нова година!

Facebook Iliana Alipieva | Instagram Iliana Alipieva