“Спри да се миеш, прибирам се след 3 дни.” Това е една от прословутите фрази в любовната кореспонденция на император Наполеон Бонапарт с любимата му съпруга Жозефин, която той пише в писмо до нея, на път за дома след битка. Искал е максимално да се наслади на естествения мирис на тялото на Розата от Мартиника.

Любовният живот на Наполеон и Жозефина е добре известен, благодарение на нейната страст да пази всичко, което е свързано с тях двамата и така техните бурни страсти, добре описани и достъпни за аудиторията, са се превърнали в легенда и пример за това как се разнообразява и поддържа интересът към партньора в интимния свят на двама влюбени. 

Знае се, че Наполеон е имал изключително силно обоняние. Митът гласи, че адютантът му, от страх да не си навлече гнева на шефа си, го събуждал след изтощителна битка като отрязвал парче узрял Камембер и го приближавал към носа на генерала. Вдъхвайки миризмата му Наполеон отварял очи и с усмивка на уста възкликвал: Жозефин! 

С нищо незаменима е силата на миризмите в живота ни. 

„Този, който управлява ароматите, държи и сърцата на хората”, казва мъдрата поговорка. Целият ни живот е обусловен от миризмите. От първия лъх на майчиното мляко с дъх на ванилия - най-деликатната подправка, създадена от природата, през любимите ухания на какао и пролетен дъжд от детството, до вълнуващия мирис на любим човек. 

Помните ли коя бе първата миризма в живота ви? За мен най-първото сладко ароматно преживяване беше миризма на малина, която се разнасяше от червилото на майка ми. И до днес копнея за ласката на това ухание, обожавам малини и като цвят, и като вкус. 

А има ли някоя миризма, която всеки път да носи неописуема ароматна наслада? Дори да не се сещате и да нямате спомен, имам жокер: всеки от нас знае как мирише едно бебе: на прясно опечена питка с масло, натопена в мляко, с карамелено-сладък вкусов нюанс на финала. Божествено ухание. Нямаме насита да вдъхваме отново и отново тази до премала красива миризма. Умилява и разтапя сърцето. Споменът за това ухание прави чертите на лицето меки, усмихваме се всеки път щом ни застигне някъде.

Любов от първи мирис

А задавали ли сте си въпроса любовта може ли да мирише и какъв е нейният аромат?  Може ли да я разпознаем само по едно вдъхване и съществува ли любов от първи "мирис”?

Случвало ли ви се е да изпитвате силно привличане към някого, без да имате обяснение защо точно към него?  А усещали ли сте тялото ви да потръпне при приближаването ви до чуждо тяло? Е, всичко това се дължи на феромоните, казват учените. И вие не сте луди или нимфомани. За всичко е отговорна химията и едни мънички молекули, които се отделят от жлези в областта на мишниците и гениталиите и ни карат да полудяваме по нечия близост. След като се отделят от нас, те попадат във въздуха и биват улавяни от рецептори на обонянието на околните и така достигат до центрове в мозъка и предизвикват силно влечение и сексуално желание към съответния човек. Въпреки, че феромоните се отделят от жлези по мишниците и гениталиите, те могат да бъдат доловени по всяка една част на кожата.  

При животните феромоните имат огромно значение за размножаването и продължаването на поколението. В размножителния период това е единственият начин, по който те избират с кой партньор да създадат поколение. В животинския свят феромоните са запазили напълно своята функция. Животните продължават да избират партньор на базата на аромати и се доверяват напълно на усета си. Просто и лесно. И трябва да признаем, добре се справят.  

Та си мисля, че понякога може би е добре да се върнем към най-базовите си инстинкти и да дадем по-голям шанс на феромоните да помогнат на телата ни, да намерят подходящ партньор в този все по-комлициран свят на общуване, който сме си създали. Тяхната сила е отслабнала при хомо сапиенса, но я има! Трябва ѝ само малко терен, за да разбута парфюми, дрехи, пудри, за да стигнем до чистата природа. 

Игра на феромони

Ето го мъжкият основен феромон - андростерон. Изскача от потта (и понякога се превръща в доста голямо предизвикателство за чуствителните ни носове, несвикнали да се конфронтират с подобни дадености на плътта. Те биват, измити, изтрити, парфюмирани и потиснати надлежно. Защото нашата култура днес ги е определила като неприемливи). 

При жените феромоните с най-важно значение са двама сериозни ухажора: андростенил и копулин. Копулинът се е настанил във вагиналните течности, особено по време на овулация. Природата си е свършила перфектно работата. През този период жената отделя яйцеклетка и тогава може да забременее. Ето затова и по време на овулация отделя по-голямо количество феромони, което я прави по-привлекателна за срещуположния пол. Тялото много по-добре знае от ума какво е правилно за него. Феромоните са биологичната причина за тази "химия" между двама души. Любов, в която има подобно привличане, обещава да бъде силна и вълнуваща. 

Все пак, не бива да забравяме, че миризмите и ароматите са животински инстинкт, а целта на животните е да намерят най-силния и най-здравия партньор, за да оставят поколение. Разбира се, не можем да оставяме и нашия ум, ценности и желания без подкрепа, защото идеята е не просто да имаме поколение с някого, а да живеем щастливо и хармонично с него. Връзките и отношенията между хората са едновременно най-лесното и най-трудното нещо, защото са многопластови и разнопосочни. 

Индивидуалният мирис на всеки от нас също е уникален, както и отпечатъците на пръстите и в значителна степен определя привлекателността на хората, с които контактуваме. Колко труд си е дал Създателят, за да ни персонализира и по този начин! За пореден път съм на колене пред неговата велика сила и любов към нас, хората. Всеки от нас е със свой несравним с никой друг мирис, не е ли чудо това? 

Уханията като информация

Когато мъжът общува с жената, постъпващите във вид на ухания сигнали се преобразуват в неговия главен мозък и водят до промяна на биохимическите процеси в организма. При това у мъжа се увеличава количеството на тестостерон, изменя се аурата и енергетическия потенциал, което го подтиква към сексуални активности. При жените сигналите за привлекателно ухание, рязко увеличават количеството на естрогена, тогава стават възприемчиви към ухажванията на конкретния мъж. Тук и започва онова, което наричаме любов от пръв поглед, което си е любов от първо помирисване. 

Мъжете на свой ред започват да отделят андростенони чрез потните си жлези. (Това обяснява защо някои жени намират аромата на мъжка пот за особено възбуждащ.) 

И това още не е всичко. Учените са доказали, че феромоните предават и генетична информация, която се възприема от двата пола на подсъзнателно ниво. Получава се така, че един мъж или жена подбира своя партньор в зависимост от неговото ДНК или по-точно – според т.нар. обща хистологична съвместимост. Тя представлява набор от гени, свързани с имунната система на всеки един човек. 

Летливото царство на миризмите 

Но каквито и да са позитивите от естествените ни миризми, без благоуханията животът ни днес би бил истински кошмар. Хвала на египтяните, които създали първи парфюмите, чиито миризми можем и днес да усетим.

Само за миг искам да си представим картината на един средновековен град с цялата палитра от миризми, които го владеят: невъобразима смрад на тор, урина, на гнилоч и мишчина, на скапано зеле и овча лой, на мухъл и прахоляк, на мазни чаршафи, спарени пухени завивки и препълнени нощни гърнета. Комини, бълващи смрад на сяра, кланици в зловонна смрад от съсирена кръв. Хората, вонящи на пот и непрани дрехи, усти - зловонна паст със загнили зъби, стомасите, връщащи дъх на вмирисан лук. Смрад от реките, от площадите, от църквите, от дворците. Смрад от свещеника, от калфата, зловоние от аристокрацията, от краля дори. Със сигурност това би ни убило днес. 

Благоуханията са неразривна част от битието ни. Хубавите миризми свързваме с добър начин на живот, култура, те са част от високия хайлайф и bon ton. 

Парфюмът е иззел част от функциите на феромоните. Той е, който ни представя на околния свят с много специфичния си език. 

Избор в осем стъпки

На вашето внимание предлагам мини наръчник за парфюма: 

• как ще познаете вашият? То е като любов от пръв поглед, ще ви плени още с най-първото вдишване. Може да търсите дълго, но ще го познаете веднага. Този избор правим инстинктивно. Свързан е с нашата същност. 
• всички парфюми “разцъфтяват” след известно време. Добре е да се изчака малко, докато съставките им се развият.

• Купувайте ‘eаu de parfum’. Той не е така силен като чистия парфюм и има много по-траен аромат от ‘eаu de toilette’.
• “Дълго след като човек е забравил какво е носила една жена, споменът за нейния парфюм остава”, казва Кристиан Диор. Тук особено важно е златното правило: Less is more. Носовете около вас е по-добре да тичат след уханието, вместо да се давят в него. Две капки парфюм зад ушите и от вътрешната страна на китката са достатъчни за ароматното ви присъствие за цял ден.
• ако не сменяте често парфюма си, той ще се превърне във визитна картичка за вас, ще бъде още една ваша характеристика, по която ще ви отличават от другите и ще ви помнят.
• не се притеснявайте, ако някой друг има същия парфюм като вашия. Върху кожата на всеки човек миризмите се развиват по различен начин.
• парфюмът е бърз и безотказно ефикасен антидепресант. Вдъхване на любим аромат приласкава и стопля, помага сами да се измъкнете от емоционално пропадне, успокоява.
• парфюмът пали въображението на онзи, който го вдъхва. Понякога е напълно достатъчно той да е единствената ви одежда за нощта. Точно като Мерилин Монро, която в леглото носела само любимия ѝ Шанел 5.

Розите на Хелиогабал 

В двореца Белведере във Виена има една картина, която винаги силно ме вълнува. Нарича се “Розите на Хелиогабал”. Автор е един изключително добър художник с филигранна четка - сър Лорън Алма Тадема.
Розата е царицата на миризмите. В древния Рим култът към нея бил много голям. С рози украсявали  храмовете, статуите на Венера-Урания — богинята на честния брак и благославяща децата, плетели венци от рози, слагали благовонните им листенца във ваните.
Но красотата и уханията могат да се превърнат и в кошмар, в смъртоносна опасност.
Император Хелиогабал на едно от своите пиршества, затрупал с такова голямо количество падащи от тавана розови цветчета своите знатни гости, че те започнали  да се задушават от силната им миризма и много от тях умрели, за радост на императора. Така той се освободил от неприятелите си по много необичаен начин.

Всичко е в дозировката, нали?

Facebook Iliana Alipieva | Instagram Iliana Alipieva