ЛЕКСИКОН

ЕТО  МЕ В НОВО АМПЛОА - КАТО ЧОВЕК, КОЙТО ОБМЕНЯ НА ГЛАС В ПРИЯТЕЛСКИ КРЪГ РАЗМИСЛИ ПО РАЗЛИЧНИ ТЕМИ. ЗАЩОТО МИСЛЯ, ЧЕ Е ВАЖНО ДА СИ ГОВОРИМ. БИХ СЕ РАДВАЛА, АКО НАИСТИНА РАЗГОВОР СЕ ПОЛУЧИ. ЗА НАЧАЛО ИЗБРАХ ЕДНО КРАТКО ПРЕДСТАВЯНЕ ОТПРЕДИ НЯКОЛКО ГОДИНИ, КОЕТО СПИСАНИЕ EVA Е НАПРАВИЛО НА МОЯТА ПЕРСОНА ПОД ФОРМАТА НА ЛЕКСИКОН. СЪВСЕМ КРАТКО ПРЕДСТАВЯНЕ НА НАШИЯ ЕКИП, С КОЙТО РАБОТИМ ОТ 25 ГОДИНИ НАСАМ. БЯХМЕ ПЪРВИТЕ, КОИТО ПОЛОЖИХА ОСНОВИТЕ НА МОДНИЯ БИЗНЕС В БЪЛГАРИЯ, ДОВЕДОХМЕ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ БРАНДОВЕ В БРАНША. 

Създадохме стандарт в сферата на обслужването. Всичко е все същото днес, само сме трупнали още няколко години опит. Все така сме една малка група от непоколебими ентусиасти на поход за защита на естетиката в бита ни. Големият наш Художник Греди Асса в един разговор преди години много точно дефинира нашата работа. “Всяка сутрин – каза - пътят ми към ателието минава през ул. “Витошка”. Твоите витрини са моето вдъхновение. В тях има композиция, хармония, конструкция, перспектива, послания. Красиви истории в цвят и форми.”       

Днес повечето от бутиците ни на Витошка ги няма. Страдам по онова време, когато улицата бе витрина и на София. Чувствах се горда, че съм част от процеса на адаптирането на града ми към ниво, адекватно на времето. Аз не зная друг град - столица, в който няма представителна търговска улица. (Ако някой е виждал, моля да ме утеши с информация.) Най-оживените улици са място не само за потребителите на съответния продукт. Те са там, за да възпитават, да забавляват, да отварят сетивата за красотата. Всеки ден поне два пъти пътят ми минава по ул. “Витошка” или това, което е останало от нея. И макар да са минали години, все така трудно ми е да приема картината на стъклени павилиони и найлонови паравани. Но униние не бива да ни превзема. Нашата фирма е била винаги сред пионерите на идеите за промяна. Затова работим по нови проекти. Улица Съборна. Мъничка, късичка, уютна, прилича на задушевен разговор между приятели. Преобразяваме, развиваме, възпитаваме. И винаги на световно ниво.

 1. Какви бяхте преди 15 години?

В онова непрекипяло, буйно, заредено с толкова положителна енергия време...Капитан на галера с екипаж 
от неуморими ентусиасти, тръгнали да завладяваме един Нов свят. Умилително непокварени, непоправими оптимисти, вярвахме твърдо в утрешния ден. На такива и неволята им помага. Бяхме истински щастливи. Бяхме добори. Бяхме много борбени.

2. Какво не знаехте тогава, което знаете сега?

Тогава не подозирах колко силна може да бъде човешката воля. Сентенцията на Ницше “Това което не ме убива, ме прави по-силен” днес не е интелектуално бижу за софистициран разговор, а път, извървян и изстрадан. 

3. Какво загубихте, какво спечелихте?

В битките по пътя младата кожа - нежна, чувствителна, лесно ранима, с крайно болезнена реакция при всеки груб досег - обръгнал, загрубял, натрупа защитен слой. Казват, при раняването укрепва духът. Днес има натрупан опит и ако опитът дава мъдрост, то има и зрънце мъдрост.

4. Коя е необходимата илюзия, за да бъдете щастливи?

Струва ми се, най-важното е да вървиш към нещо. Животът без цел няма смисъл. Ние сме социални творения на природата. Нашата най-голяма наслада е удовлетрворението, че сме били полезни. Че сме оставили следа, че сме дали нещо на другите.

5. През какво минава любовта?

Любовта минава през отрицание на всяка гордост, погребване на собственото его и готовност за саможертва. Както е казано в Новия завет: “...любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправдата не се радва, а се радва на истината; всичко извинява, на всичко
вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада..”

Facebook Iliana Alipieva

Instagram Iliana Alipieva