Денят на Велики Четвъртък. Майка ми тъкмо приключвала с полирането на великденските яйца, когато усетила, че чудото майчинство приближава и плодът, който носи под сърцето си е готов да излезе на бял свят. Добра и хрисима християнка, тя приела това като знак свише. Да роди в Страстната седмица на Христос й се сторило много красиво-романтично. Като солистка в църковния хор смятала, че има пряка връзка със Спасителя и специална закрила от Него (докато не стигнала финалната права, която я довела до други изводи и съждения, по-малко ласкави за света наоколо и за нейния Христос).
Родила ме на Разпети петък. Това е денят, в който нашият бог, в инкарнация на човек, изкупува с нечовешките страдания греха на хората, които били забравили своя бог. Предаден от Юда за 30 сребърника, той бил осъден по бърза процедура. За римския прокуратор Пилат Понтийски, Исус, когото по настояване фарисеи, иродиани и садукеи трябвало да осъди на смърт, бил невинен мечтател. И произнесъл крилатата фраза: “Ecce Homo! ( Това е човекът!) Него ли искате да разпнете?” Евреите, обезверени и озлобени от дългото търсене, поробени, без вяра, ревнали: “Разпни го!” И приели кръвта на Исус да тегне върху тях и чадата им.
Всяка година, по време на Страстната седмица християните съпреживяват страданията и мъките на Спасителя, дошъл на земята, за да ги избави от греха. Пътят към Голгота той изминал, носейки дървения кръст, на който ще бъде разпънат, с трънен венец на главата си, оплют, обруган, презрян, бичуван, мразен. Римските войници заковават крайниците му с пирони към кръста. Велики петък – ден на разпятието, Великата събота – ден на оплакването, погребването, и за финал - най-светлият миг за християните – денят на Възкресението, когато цялата земя е очистена и избавена от лукавия и чества победата над смъртта; отваря се пътят към безсмъртието. С тези силни емоции буквално съм закърмена.
На 40тия ден ме кръстили по канона на моята баба и моя кръстница, за да бъде “детето възпитано в правата вяра”. Нищо не я ужасяваше повече от безверниците, които презрително наричаше “чифути”. Социализмът учеше, че светът е материален и познаваем. (Религията като морален кодекс, бе заместена от Правила на Социалистическото Общежитие). Кръщение се извършваше полулегално и на него се гледаше с укор. Баба ми Кръстана, която носеше името на Христос, смяташе, че това й дава специални правомощия, що касае религиозното възпитание на любимата внучка. Разказваше ми притчи и истории, най-често за Страстната седмица ( “Когато ти се роди!”, подчертаваше), вълнуващи и наситени с динамика и експресивност, достойни за холивудски филм на ужаса. Инак бе прилежна християнка - следваше строго канона за молитва, пост, френетично спазваше посещенията на неделната служба, подготвяше се ритуално - с най-официалните дрехи, ондулирана коса и руж по мургавите бузи с останали червени следи върху двете й кутрета, с които нанасяше тайно преди да тръгне за църквата по малко червило. Искаше да се явява пред Бог в най-добрата си светлина, причестяваше се и щастлива се прибираше у дома за неделния обяд, който бе “блажен” (т.е. имаше месо) Обожавах я за страстта, с която правеше всичко. Никога няма да забравя първото ми съзнателно посещение на църква. Същата, онази, в която ме кръстили. В полумрака, на светлината на свещи, пред мен бавно изплува образ на млад мъж с трънен венец на главата, а по лицето му се стичат капки алена кръв. Сълзи в очите и такава болка и дълбоко страдание, че сърцето спира от жалост към съдбата на този страдалец. Картината, потресаваща, страшна, ужасяваща до степен, че споменът за нея ме напряга и до днес.
Рано си отиде моята Кръстница. Винаги на Великден се връщам към разтърсващия химн на тържеството на светлината и радостта, който пеехме с пълни гърди на среднощната служба на Връх Великден и после със запалени свещи в ръце се прибирахме до дома, за да влезе божията благословия вкъщи. Да бъде светлина!
“Христос воскресе из мертвих,
Смертию смерт поправ
И сущим во гробех живот даровав.”
Facebook Iliana Alipieva | Instagram Iliana Alipieva
