2021 година. Ето я, иде. Може би най-жадуваната, най-силно желаната от всички нас досега смяна на годините. Натоварили сме я с толкова много надежда, очаквания за чудеса! Пърхаме от нетърпение да прелистим на новата страница в календара. Искаме да изтрием предишната година, ако може да не беше се случила. Време на невиждан никога досега катаклизъм в живота ни, който го преобърна с главата надолу, размести фокуса му и ни промени завинаги. 

А как само започна 2020 година! Звучеше толкова вдъхновяващо! Фойерверки и шампанско, веселба. Още не заглъхнали, празничният шум и суета, една страховита канонада от внезапно открит огън с оглушителен трясък ни тръшна на земята с ужасяваща сила. Вирусът. Дойде от нищото, изненада ни коварно в гръб и ни отстреля с бързи и ефективни откоси. Удари ни по най-слабото място - нашето самочувствие, че сме господари на живота си. Каква умилително красива наивност.

Голямото разкритие за 2020 г. беше да разберем колко неща са извън нашия контрол и колко бързо могат да преминават от единия полюс в противоположния, и да осъзнаем колко илюзорно е да мислим, че направляваме с руля живота си в посока, която на нас ни се иска да вървим. Бе една година, в която някой друг се разпореждаше с живота ни, обсеби ни дотам, че ден да не можем да отдъхнем и да живеем без парализиращата мисъл за него. Целият свят падна в нокдаун.

Беше време - травматично, объркващо, изолиращо, несигурно. Остави ни изтощени, замаяни, все още поклащаме глави, недоумяващи, къде всъщност са отишли ​​тези 12 месеца. Градихме свои кули, правихме проекти за бъдещето. Но животът е това, което ни се случва, докато си кроим други планове. Онова, за което бяхме чели само и гледали в хорор филми, стана някаква объркана, объркваща сюрреалистична реалност. Изпаднали в ступор, ние брояхме дните и се молехме годината да мине по-бързо, като единствена панацея за спасение от неочаквания ад, в който попаднахме.

Хората, които имат твърдо консервативно мислене, усетиха болка тази година, защото нищо не вървеше по установените правила. Предсказуемото стана непредсказуемо. Непредсказуемото стана странно и страшно. В калъпа на строги рамки и ясни категории новата реалност вече не се побираше. Оказа се, че не знаем какво предстои. Като се замислим, никога не сме го знаели. Не само тялото бе поставено на жестоко изпитание. На дневен ред излезе и психичното ни оцеляване.

Много от нас все още са в условия на дълбока пандемия и несигурността бушува. Време на небивали емоционални турбуленции, на преосмисляне на важните за нас неща. 2020 г. ни направи една важна услуга. Принуди ни да мислим за живота си, за това какво искаме от него, кого искаме в него, как прекарваме времето си, накъде е тръгнал целият кораб. И това е хубаво нещо.

Новата година е (на теория) време за размисъл и промяна, това е и време, когато изобщо нищо не се случва, ако не предприемем действия.

Навечерието на Новата година е и времето на едно малко предизвикателство - да отделим внимание и да помислим за добрите и лошите неща от 2020 г., и да видим как можем да продължим напред.

Живеем в ненормална обстановка на  парализиращ страх. Медиите ни облъчват с информация, която стряска, плаши. Нормално е да се притесняваме. Но е напълно безполезно да се тревожим за неща, които не можем да променим. Мъдро е да се съсредоточим върху това, което можем да направим под собствения си покрив.

Да присъстваш е може би най-страхотната човешка черта при общуването помежду ни, особено в свят на силно разсейване от социални мрежи и телефони, които могат да направят всичко. Ако ще прекарваме време с някого, нека бъдем напълно там. В противен случай по-добре е да си останем сами. Липсата на физическо общуване е това, което най-силно ни потискаше. Този безценен начин на контакт е незаменим и има нужда от тренинг и поддържане.

Следващата година няма да има списък с цели, от които се прозяваме. Те трябва да са вълнуващи, а не да отегчават. Просто избираме един готин, смислен проект за годината, нещо, което ще подобри живота ни или ще ни накара да се чувстваме добре в кожата си. И се ангажираме да го направим. Ковид ни помогна да обърнем по-голямо внимание на нещата, в които влагаме енергията си.

Където и да се намираме в живота си в момента, пристъпваме без колебание към предизвикателствата и се опитваме да дадем максумума на това, което можем да направим. Даваме най-доброто от всичко, което е в нас. Не можете да поискате повече от себе си. И това е достатъчно, за да сме удовлетворени.

По-малко егоцентризъм също би бил полезен. Толкова е лесно да не си "задник". Всъщност е доста трудно никога да не си. Затова просто нека се опитаме да държим капак върху егото.

 “Само едно докосване е в състояние да ни сглоби от глава до пети, да накара счупените части на нашата жизнена енергия да потекат отново, преодолявайки бариерите.” Ева Райх.

Следващата година ще можем спокойно да се върнем към най-първото усещане – докосването, без страх и притеснение.

Благодарността е най-здравословната човешка емоция. Тя е, която отваря място за любов в сърцата ни, фокусира ни върху позитивните аспекти на битието, път е към щастието. Животът изобилства от красота и доброта. Само трябва да отворим сетивата си за тях. Да благодарим на вселената, че ни има в този миг, на всички, които ни дадоха и научиха на нещо. На самите себе си за спечелените ежедневни малки победи по пътя ни.

“Най-добрият начин да започнеш деня е, събуждайки се сутрин да си помислиш колко хубаво е да донесеш радост поне на един човек днес!” – Фридрих Ницше.

Добротата е нашият копнеж по красивото, по любовта. Тя е сила. Мъдрост. Нашето докосване до божественото ни начало. Нека бъдем добри.

Facebook Iliana Alipieva | Instagram Iliana Alipieva