Миналата седмица отговорните държавни лица, които диктуват живота и здравето ни, разрешиха да свалим Covid намордниците във фитнес залите. И ето ме на сауна. Предварително зная какво си причинявам. Меле от хора, които няма къде да се дянат, затова като дойдат в клуба, никак не бързат да се прибират обратно у дома.

Мозъкът прави неочаквани връзки. Праща ме назад във времето към едно пътуване до Картаген. Пред очите ми са руините от римските терми - огромни имперски къпални, възникнали по гръцки образец, които били център на обществения живот - място за срещи, спа процедури, масажи, увеселителни кътчета, места за хранене и пр. Огромните носещи колони, които все още стоят на място, говорят за импозантно строителство, мащаб, разкош, лукс, както подобава на важен град. Дори прочутите терми в Рим не ме впечатлиха толкова, колкото картагенските.

И си мисля колко горди сме ние с нашата цивилизация, техническите и научни постижения, глобализация, роботизация и пр. Направихме едно цяло завъртане на историческата спирала, за да стигнем отново до римските бани като място за забавление на масите. Нищо ново под слънцето! Кръговрат.

Спареният въздух на съблекалнята удря в носа още с влизането. Влагата залепва дрехите върху тялото. Голи жени мятат тела, мокри коси, хавлиени кърпи, бельо по пейките. Тясно и пренаселено. Със скоростта на събличането ми мога да участвам в състезание за бързина и имам шансове за първо място. Миг само и вече съм в коридора, в движение завързвам бикините и... към басейна.

Посреща ме редица от високи колони в тъмно син цвят с ориенталски орнаменти в златно. И тук мащабно строителство. Чува се музика от 80-те, която дава ритъм на отбор жени, ангажирани във водна гимнастика. Инструкторът – дребничък, оптимист, бодро ги насочва как да разтегнат ляв крак и дясна ръка оптимално. Ентусиазмът му е непобедим. Зад тях водата ври под напористия кроул на няколко много амбициозни плувци. Има и една семейна двойка, която плува в един коридор със завиден синхрон. Няма да се плува, то е ясно.

Провирам се между хора, тонколони, уреди за гимнастика, душове. Пред вратата на сауната на редицата от джапанки не ѝ се види краят. Ясно, всички като мен са решили, че след 20 ч. е времето за това занимание. Без никакво колебание се гмуркам решително в гора от тела на едно място в далечния край, намествам се между два мокри отпечатъка на седели преди мен другари по сауна. При нормални обстоятелства не бих го направила за нищо на света. Но днес и сега ми се струва жизнено важно да съм тук.

Covid ли казахте? Толкова ни е писнало, че затваряме очи и се оставяме на волята на провидението. Без страх сме се наредили като сардели в консервна кутия, потим се дружно, дишаме си във вратовете, днес всички искат да говорят. Шумно и весело, смях и закачки. Някои пият вода, други мажат благовонни масла, трети се целуват страстно. Мелодиите отвън ободряват и дават добър градус на настроението. Днес всичко е различно. Единствено важно е да си докажем, че управляваме животa си.

Толкова шумно не е било никога. Оглеждам лицата наоколо. Всички ги познавам. Чувствам се като Лора от “Стъклената менажерия” на Тенеси Уилямс. Имам цяла колекция от образи тук. Харесва ми да събирам  характери. За всекиго си имам моя история.

Ето го семейството китайци, които имат ресторант. От тях непреодолимо се носи миризмата на олио от фритюрник и няма никаква сауна, която може да я прогони от порите на телата им. Много са любезни винаги. Тя, стегната, с добро телосложение, се обръща към него винаги с любовен поглед, гали го по лицето, щом почне да се поти. Той великодушно приема ласките, които получава с леко притеснение, но му е добре, вижда се. Силна жена, ръководи го обаче деликатно, без да нарани мъжкото му достойнство, както само в Азия го умеят. 

Любимите ми герои са двойката красив, застаряващ мъж с бели мустаци и искрящо сини очи и жена му, която е била до него цял живот все с неудобството да е втора цигулка в този мини оркестър. Търпението ѝ е възнаградено. Той вече е свалил гарда и спокойно могат да вървят по пътя на старините си двама. С вълнена шапка на глава, все още се оглежда за овации, хубавец си е, признавам му го. На левия глезен, носи златно синджирче, което всеки път ме умилява. Обикновено е кисел, никого не поздравява. Тя му приглася. Но днес дори той се усмихва!

Тук е и възпълничкият младеж - интелигентен мъж, оставил телесната маса да го повали в неравна битка. Говорихме преди време, че е добре да свали 20-30 кг. Днес той е особено щастлив, има нова приятелка. И тя е добре сложена. Важното е всеки да си намери еша, както казваше баба ми. 

Не може и без русокосата ми “приятелка” с винаги прорасли тъмни корени на косата. Неуморимо ведра, бойна и мила, както винаги е тук преди мен и остава и след като тръгна. На нея винаги ѝ е много топло в сауната, все притичва напред-назад да хване края на приказките.

Казвам здрасти на дребния грък, който си търси жена българка, защото има бизнес тук, но е близък роднина, явно, на чичо Скрудж, та си стои вечер сам и се чуди какво да измисли, та да си намери девойка, без да се охарчва.

Всеки път има и гастрольори в моята колекция от образи. Днес е един силно татуиран мъж. На лявото му рамо е изрисуван Васил Левски, много добре направено изображение на главата на Апостола и негов цитат с калиграфски изписани букви. Фитнес маниак, той, както се очаква, е от ФК “Левски”. Разбира от фитнес, видно е от съвършено оформените му мускули по цялото тяло. Казвам браво за упорития труд, положен от този мъж.

В 21,30 ч. вече имам насладата да съм единствен посетител в сауната. За кратко. В рамката на вратата се появява младеж в червен бански на бели хибискуси и златен Ролекс. Нов му е. Колко е часа? Подавам му реплика, за да има повод отново да го погледне. Леката му поза на отегчен от живота ми напомня моите млади години, когато се възторгвахме от песни на Алис Купър като „Родихме се уморени…“, ех, че философско проникновено! Говорим си кой и защо идва точно на това място. Той, защото идва отдавна и не става мукает да го смени. Аз – по идея на мой приятел, с когото си говорехме сладко и пиехме ледена бира „Ефес“ в една от шатрите на басейна след сауна. Той беше като еднорога от пиесата на Уилямс. Но счупи рога и вече е стъклено конче, и влюбеният Шекспир, който се е отдал на писане на сонети в любовна нега.

„Любовта е сладко нещо, кой не люби, той не знай!“

Като гледам на какво се подложихме тази вечер, става ясно, че хората имат жизнено важна нужда от общуване. Интернет не е достатъчен заместител на контактите между нас. Поне сега така си мислим. И се надяваме да не ни се налага да разберем принудително дали сме прави.

Навън февруарската вечер е изкушаващо мека. Тръгвам пеша. Обновеният Лъвов мост. „Мария Луиза“, която така и не успя да стане „Витошка“. Ще ми се нещо да хапна. Отворена е само една турска лавка-дюнерджийница. За 4 лв. плюс един лев бакшиш, получавам доста вкусен дюнер и благоволението на момчето, което три пъти ме подсеща да си взема левчето и като разбира, че е за него, ме черпи фалафел с пикантен сос и сиропиран сладкиш. Турче, което работи със завидно желание.

Тъкмо да начена вкусната питка, изведнъж разбирам, че съм попаднала в някакъв сценарий от филм, неочакван и странен. Около лавката са паркирани 10-ина таксита, шофьорите им стоят навън, облечени в черно – като от „Мъже в черно“. Приличат повече на професионална охрана, отколкото на таксиджии. То е ясно, че не превозват пътници, а други товари. Между тях напред-назад сноват смугли девойки, облечени в тоалети на жриците на любовта от Репербан в Хамбург от 80-те години на миналия век – мини поли с бомбъри и ботуши на дебела подметка с висок ток в ярко червено, всичко от мачкан лак. В Германия го наричат милята на страстта. Тук моделът, с оглед мащабите на пазара, е модифициран до дюкяна на страстта. Едно ново лице на града след 10 ч. вечерта, непознато, нереално, някакъв друг свят, току пред зоркия поглед на блюстителите на реда и закона - МВР. Нощните етюди на София.

Facebook Iliana Alipieva | Instagram Iliana Alipieva