Мъдрата китайска поговорка казва: “Не е нужно да обиколиш света, за да си избереш жена от твоето село”. Където и да ходих по света, едно цвете си остана, легнало ми на сърце. Него не сменям за нито едно от целия пъстър набор от прекрасни, екзотични, уникални творения на природата. Една любов от първия миг. Завинаги. Розата. Богове, творци, простосмъртни са отдавали и отдават почит на това вълшебно цвете - неизчерпаем извор на вдъхновение. Митове разказват небивали истории за плам, огън, за чудодейна сила на ароматните листенца. Всеки път с наслада потъвам в историята за Афродита. Точно на нейната красота и сила приляга да лекува рани с цветя. Ето я пред мен - бяга босонога през гори и трънаци в опита си да стигне до своя смъртно ранен любим Адонис с бели рози в ръце, с които да изцели раните му и да го спаси. Ранила неземното си тяло по този труден и дълъг път. От капките кръв листенцата на розите се обагрили в червено. Оттогава червената роза е символ на любов и страст. Сърцето се пълни от хармонията на тази вдъхновяваща картина. Толкова е красиво и божествено. Ето как изкуството ни вдъхновява в живота.

Отново е пролет, време на аромати от рая. Нещо тегли неудържимо натам, където поля с нацъфтели рози, додето виждат очите, са се ширнали пред погледа - прекрасна пасторална картина в зелено и нежно розово на фона на лазурно небе. Долината на розите изцяло в плен на цветята. На розобер съм. Наречен е от една цяла година насам. Ароматът на Дамасцената е покорил всичко наоколо. Нямам насита да го вдишвам дълбоко, с пълни гърди. Язовирът “Копринка” стои като водно огледално отражение на красотата тук. И вятърът е притихнал, сякаш се страхува да не наруши идилията тук.

Многолюдно и бъбриво е навсякъде из градините. Местните хора са се смесили в множеството туристи, предимно чужденци (малко е срамно това), дошли специално за розобера, облечени в национални носии (български! Веднага отчитам грешката си и купувам при първа възможност и аз носия). Раздават сладък хляб и розова вода, продават на безценица ръчно тъкани платове и сладко от рози с инструкции за употреба, ей така: “Режеш хляба, мажеш и ядеш”, и показват нагледно как става: лявата ръка, сгъната в лакета с дланта нагоре, а по нея се плъзга дясната длан и маже в пантомима въображаемия конфитюр. Да си изядеш пръстите! Страхотна забава пада! Следва снимка за скрепяване на дружбата между народите. Непринудено, без гугъл преводач, без калкулатор за сметките, без сметки даже, просто за преживяването. Защо ми е толкова леко на сърцето? Чак ми прималява като гледам памучните домашно тъкани платна, които и баба ми Яна тъчеше цяла зима и все се ядосваше, че не е станал добре синия цвят на кенара. Вземам всичко, което една засмена, румена женица има за продан. А тя ми подарява сладко, от онова същото, дето го продаде на чужденците. Аз трябва да й подаря: обич и поклон, че все още я има, история жива е и съхранена традиция. У дома едва, виждам колко много стилизирани рози са извезали ръцете на незнайната майсторка на бродерията със сръчните си ръце по шевиците на носията ми. Ех, Долче, и ти още, Габана! Добре четете фолклора и вечността на темите в модата! Както е казал Пикасо: “Второстепенните творци копират; великите творци крадат”. Велики сте! Аплауз!

Facebook Iliana Alipieva | Instagram Iliana Alipieva