Отново петък. Отново музика. Класическа. Същата онази, която като дамоклев меч ми се стоварваше буквално върху главата с цялата си тежест всяка петък вечер.
Мразех петъчните вечери у дома. Не стига, че имаше съветска телевизия, ами аз неизменно се озовавах върху детското столче, на трапезарната маса с глава буквално пъхната в говорителя на немския радиоприемник, който красеше салонния бюфет, за да мога по думите на баща ми, да уловя всеки тон. Беше ден на операта по Втора програма на Националното радио. Два часа мъка. Баща ми, инак благ и нашироко скроен що касае възпитателни методи, бе абсолютно непоколебим в издевателството върху малкото момиче да слуша с него любимата му музика. Два часа! Увертюри, арии, дуети, квартети, хорове и драматичен финал. И всичко това на напълно непознат език. Тежко изпитание за деца. От тогава ми остана специално отношение към петъчните вечери. Седях с ожулени коленца върху лакираното ми дървено столче неподвижна и безмълвна, докато приключи първо, после второ и после трето действие. Злочестна аз. Светлината дойде, когато баща ми купи Книга за операта, от която ми четеше (защото бях все още илитерат по това време) историята на композитора, как е написана операта и най-важното за какво иде реч в нея, сиреч либретото ѝ. Ех, какво облекчение за всички настъпи! Седя в зала България и си спомням с умиление за онези години. Благодаря ти, татко, че ми отвори този прозорец! Тази вечер ще слушам Концерт №5 за цигулка и оркестър на Волфганг Амадеус Моцарт. С най-добрия оркестър в България, този на Българското радио, който има 70 годишен юбилей! Да свириш толкова добре позната музика си е предизвикателство. Всички са чували всякакви гениални изпълнители на живо или на запис. Неизбежно се стига до сравнение, което е нечестно някак, според мен, но няма как да е инак.
Солист е млада цигуларка, ученичка на моята скъпа приятелка от неотдавна Милка Митева, една легенда в изграждането и отглеждането на музикални таланти, жена, която много ценя и уважавам. Седим в очакване и се вълнуваме всеки на свое основание – тя, дали девойката ще успее да се представи по най-добрия начин, аз дали ще се справи въобще с този дявол в ангелска музика – Моцарт, подмамващо красив, приласкаващ, мил и чувствен, неустоимо изкушаващ изпълнителя, докато се изгуби в горещата му прегръдка и и му се врече във вечни упражнения на рондото в третата част на концерта, например. Девойката, която излиза на сцената е съвсем млада, стройна, облечена в бяла дълга рокля. (Преглъщам белия цвят на тази консервативна сцена с мъка.) Не зная нищо за нея. Начало. Виртуоз! Свири с лекота, уверено, чисто, владее инструмента напълно, владее сцената и публиката. Атмосферата е заредена с младостта и силата на цигуларката.
Започва едно красиво, игриво надсвирване с оркестъра, разговор, задявка, прехвърляне на музикални теми между солист и оркестър, красива приказка в звук и хармония, съвършено водена от диригента Пламен Джуров. Това е незаменимото с нищо очарование на изпълнението на живо. Ставаш част от емоцията на изпълнители, което всеки път е ново преживяване! Вече ме е спечелила. Лекотата, с която изпълнява солото си е много впечатляваща. Благословени българските талантливи деца! Отпускам се и се наслаждавам на бог Моцарт. Бурните алодисменти в края са абсолютно заслужени. Отиваме да поздравим момичето в стаята за артисти. Дете. Лия. Лия Петрова. Бъдещата звезда. Орисали сме я да бъде! По детски свенлива и чиста. Получаваме автограф. И ако разрешите, ще вмъкна съвсем накратко базисен етикет за класическите концерти. Задължително е купуването на програма. Така е ясно какво предстои. В програмата са указани композиторите, изпълнителите, произведенията, частите им, времетраенето им. Между отделните части на концерта не се ръкопляска. Това е творчески процес, който изисква невероятна концентрация и затова не е добре да бъде прекъсван. Паузите са кратък миг за преминаване към следващата част, а за зрителя възможност да се настани по-удобно. Аплаузите са накарая, след като диригентът свали палката, или ръцете. Не забравяйте, той е властелинът на залата, негово е решението какво ще се случи и кога.
Разбрах силата на това да се изчака командата на диригента на един концерт на Петко Димитров. Оркестърът на Класик ФМ радио свири брилянтно. Финален акорд, палката на диригента стои високо вдигната, трептенето на последните звуци се носи из въздуха като нежен воал. Още няколко секунди във вълшебния свят на музиката. Бързаме да аплодираме, после бързаме да излезем да сме първи на гардероба, за да вземем връхните дрехи. Това е жалко. Артистът заслужава своите 5 минути слава, да бъде награден за това, което е дал на сцената. Той е оставил частица от себе си, за да ни достави удоволствие. Помня един концерт на босоногата дива Сезария Евора. Беше дошла да пее по някаква програма за сътрудничество и братска дружба с нам си кой. Не беше нещо особено. Когато концертът свърши, веднага хората започнаха да напускат залата. Така пропуснаха един цял нов концерт, който тя внезапно реши да направи и то със своя програма. Каза: "А сега започвам да пея." Така я открих, така се влюбих в изкуството й. Човек никога не знае какво следва.
Помолих Милка Митева да даде свой прочит на концерта, който публикувам по-долу. Така ще може да се види гледната точка на лаика и професионалиста. Не съм го чела, всяка прилика или отлика в оценки и мнения е случайна.
"Моцарт пети концерт за цигулка и оркестър, пресъздаден от Симфоничния оркестър на БНР под палката на Пламен Джуров със солист Лия Петрова. Вълнуваща вечер! Винаги когато на сцената застане крехката, изящна, млада цигуларка, моето сърце зпочва да бие лудо. Дете, което израстна пред очите ми. Дете, с което съм съприживяла изявите й от момента, когато дебютира във Франция вдигна на крака залата като солист на Младежката филхармония “София” с диригент Михаил Ангелов, когато тя бе едва на 6 години. Спомените ми се редуват, радостта ми расте. 2004г. с незабравимата изява Сарасате -Хота Навара, много продукции, концерти, международни награди. Отново се връщам към нестихващите аплодисменти в зала Симополи, Академия Санта Чечилия, където тя, крехката Лия извика взрив от възторг на публиката в Рим. Директорът на Академията, Сеньор Бруно Кали не скри “завистта” си пред диригента Деан Павлов.
И ето ни в зала България с един от най-престижните оркестри на България. Изящна, пееща с цигулката си, носеща непокорство, такт, вдъхновение, чистота, пречупено през стиловото присъствие на Моцартовата творба.
И не само това. Моята радост продължи в неделния ден, когато Лия представи солова програма в галерия "Портрети". Бах - първа соната, Паганини - 23 каприз, Изаи соната и на финала Бетовен, соната 8 за цигулка и пиано, съвместно с Иван Керековски.
Богатство!!! Надежда!!! Щастие!!!
С благодарност към Илияна, че пишейки тези редове се потопих в спомени и преживях отново тези моменти.
Facebook Iliana Alipieva | Instagram Iliana Alipieva
